Но празникът си е празник и в широкото фоайе на Музея се събираха хора. На празненството, организирано от Варненския клон на Националния Граждански Инициативен Комитет „Петър Димков”, чийто член е директорката на Музея Емилия Петкова и ръководството на Парк-Музей „Владислав Варненчик”, бяха поканени ученици и учители от Полското училище „Адам Мицкевич” във Варна, народните хорове „Неранза” при читалище „Елин Пелин” и „Галатея” при читалище „Васил Левски”, с художествен ръководител народната певица Кичка Христова.
Празника откри директорката на Музея, Емилия Петкова. Тя обясни защо е положена традицията Еньовден да се празнува в Парк-Музея.
„Ние разполагаме с прекрасен парк, по поляните на който растат множество билки –каза тя,- а създаването на Музея е по инициатива на големия родолюбец Петър Димков през време на краткия му престой във Варна през 1934-1935 г. като гарнизонен командир с участието на цялото население на града. Световно признатия Лечител Петър Димков използваше в практиката си билките като кондензатори на космическа енергия, които лекуват не само тялото, но и душата. В сградата на музея има специална зала, посветена на светлата памет на Петър Димков, а тази година честваме 75 години от построяването на мавзолея на бойната дружба „Владислав Варненчик”, в чест на падналите воини в грандиозната битка на европейските народи срещу турците край Варна през 1444 г., в която загива 20 годишния полски крал Владислав Ягело, наречен Варненчик. Затова сме поканили учители и ученици от полското училище да участват в празника и да ни разкажат как се празнува този ден в Полша.
Веска Минчева, служителка в Музея, разказа за обичаите на Еньовден – магичния ден на лятното Слънцестоене, който всички народи отбелязват с особени ритуали, защото тогава всички природни сили и енергии са в апогея си. На този ден билките имат най-голяма сила, цветята и дърветата ухаят най-омайно, а измиването в сутрешната роса преди изгрев слънце се смята за целебно. В тази нощ небето се отваря и звездите слизат в тревите, хората сънуват пророчески сънища, скритото имане затрептява със синьо пламъче. Слънцето се окъпва във водите, а след това се отърсва и капките падат като роса по поляните – затова тази роса е лечебна и магична. Жените билкарки берат 77 билки за 77 болести преди изгрев слънце, а след това играят сключено хоро при пълно мълчание, за да откупят набраните билки от самовилите, които ги пазят.
На изгрев слънце се налива „мълчана вода”, в която са събрани енергиите на звездите, от 3, 7 или 9 извора и се използва за лечение на болните, а момите гадаят с еньовски китки, пуснати в менче с „мълчана вода” за кого ще се оженят.
„На този ден се почитат Слънцето, водата, лечебните растения. Нарича се Еньовден, Яновден, Драгайка – в Търновския край, по името на билката еньовче там, в Русия го наричат Иван Купала, в Украйна – Ян Купала, за англосаксонските народи е празника Мидсамър (средлято). Вярва се, че на този ден Слънцето трепти на изгрев и който види трептящите му лъчи, ще бъде здрав през годината.
След нея Ева Рачева, екскурзовод в Музея, ни посвети в прастарата традиция на славянските народи отпреди християнизацията, известна в Полша като „Нощта на Купала” или още „Сабутка”. В тази нощ се палят огньове от клони на жив ясен или бреза, не от мъртво дърво, от които хората си вземат въгленче и с него запалват нов огън в огнището, който се внимава да гори през цялата година, да не загасва. Този огън не се изнася от къщата, той носи късмет, здраве, пази я от зли духове.
Това е нощ на влюбените, в която младите издигат брезов кол, на него закрепват колело от каруца, обвито с брезова шума и го завъртат толкова бързо, че шумата да се запали. Тогава го търкулват и запалват с него специални клади, гонят се около тях, прескачат ги за здраве. Девойките плетат венчета от билки – мащерка, пелин, мирта, жълт кантарион, втъкват в тях борина, запалват я и пускат венчетата по течението на реките. Младежите ги причакват по-надолу, за да ги уловят и гадаят по тях кой кога ще се ожени. Младите жени се окичват с пелин, за да имат леко раждане и здрави деца. Тези красиви обичаи и досега се практикуват в магичната нощ на слънчевия празник.
Легенда разказва, че който в тази нощ намери и откъсне клонче цъфнала папрат, цяла година ще бъде здрав и щастлив. Но горските духове пазят това растение от хората и никой досега не е успял да го намери.
Празник без песен не бива и певиците от двата хора – „Неранза” и „Галатея”, със солистките Марина Илиева, Бойка Георгиева и малката Тодорка Костова пяха от сърце. Йовка Баева беше приготвила красива погача, а малката Тодорка държеше обкичено с цветя менче и китка здравец.
След това дойде време за ритуалното минаване под арката, украсена с изплетен венец от набрани на разсъмване цветя и билки по поляните на парка. Малки и големи минаха през арката за здраве, бяха поръсени с еньовденска китка с вода от менчето, хапнаха питка с мед и получиха по една монетка, завита в листо от здравец за благоденствие.
Древният празник на лятното слънцестоене, наречен Еньовден, доскоро не се празнуваше., защото православната църква не го признава и тачи. Но като не успява да го изличи от живота на хората, след приемането на християнството Църквата налага нов патрон на празника. Той е обявен за ден на раждането на св. Йоан Кръстител, но народните обичаи, свързани с един от четирите важни дни на слънчевата година, се пазят в паметта на народите и се спазват и до днес. Наричани презрително езически, / всъщност „език” е старото название за народ/, те са част от културната матрица на всеки народ, но са и част от всеобхватната древна култура на човечеството, когато то все още се е чувствало свързано с природата и е живеело според космичните ритми и закони.
За съжаление християнската религия, взела за основа юдейския стар завет, е приела и неговата забрана да се покланя на слънце, луна и звезди. Така тя се поставя над космическите закони и техния Създател и все повече се капсулира в почитанието на човеци – макар и наречени светци. Този процес ни доведе до днешното катастрофално състояние на тотална екологична криза и до ръба на самоунищожението. Ние престанахме да уважаваме природата, част от която сме, забравили сме, че е живо творение, държим се като немилостиви господари – робовладелци към нея. Но запазените „езически” празници все пак ни напомнят за природния кръговрат, към който принадлежим. И може би в някоя магична нощ очите и сърцата ни, хипнотизирани от съвременните ни религии, ще се отворят и в почуда ще съзрем удивителния и жив Божи свят и ще станем отново Човеци, създадени по Божи образ и подобие. Това ще е повратна точка в цивилизацията ни, когато ще си спомним, че сме деца на Майката Земя и ще се обърнем с любов към нея. Ще излекуваме раните, които сме й нанесли, ще й дадем обичта си, както подобава на благодарни деца. И тази обич и ново отношение ще изцели и нашите страдащи души. Защото, ако даваш обич, ще получиш обич, а единственото, което жадуваме от цялото си сърце, това е Любовта. Божествената сила, която създава и крепи целия Космос. И ще си спомним, че лъчите на Слънцето даряват живот на всичко по тази планета. Могъщата енергия на Слънцето управлява и животвори нашия свят. Забравили почитта си към Слънцето, ние отричаме живота. Дали е случайно, че все повече ни внушават колко Слънцето е опасно и колко важно е да се крием от него. А някога нашите предци са го боготворели, защото са знаели, че без него животът ще изчезне. И няма да ни помогнат изкуствено запалени слънца-лампи, защото енергията на живота струи само от Слънцето. И няма по-добро нещо от това, да посрещаме изгрева на Слънцето, така, както са правили предците ни, траките. Защото човекът е мост между Небето и Земята и през него минават струите на живота и любовта от Слънцето към Земята.
В този най-магичен от дните –Еньовден, деня, когато „небето се е отворило и звездите слизат в тревите”, както поетично гласи народното поверие, Майката Земя докосва душите ни с най-красивите си цветя и ни дарява билки за изцеление. А набраната в зори Еньовска китка цяла година ще ни носи уханието на летните дни и обещанието за здраве и късмет.
Няма коментари:
Публикуване на коментар