ЗДРАВЕ

РАЖДАНЕ С ЛЮБОВ И МЪДРОСТ

Екатерина Пейчева

  Първа международна конференция на тема „Раждане с любов и мъдрост“ се проведе на 29 и 30 май 2010 г. в София. Тя беше организирана от Сдружение „Естествено“ и Фондация „Житно Зърно“ с подкрепата на ENCA (The European Network of Childbirth Associations), Midwifery today и Софийски Университет Св. Климент Охридски, факултет по педагогика. Говорители бяха някои от най-известните защитници на естественото раждане в цял свят - Мишел Оден, Елизабет Дейвис, Джен Тритън, Роби Дейвис-Флойд, членовете на ENCA, както и говорители от България. 

   За съжаление научих за конференцията след закриването й, но разискваните теми     и информацията, изнесена на нея, са толкова важни и така неизвестни на българските жени и бъдещи майки, че потърсих материали в ИНТЕРНЕТ, за да   предложа на читателите достъпната информация. 

 От години задължителна практика в българските родилни  домове е да се дава на бъдещите майки в началото на бременността синтетичният хормон  окситоцин и  непосредствено преди раждането окситоцин задължително се инжектира на майката, без да й се обяснява и дава право на избор. Окситоцинът ускорява експлозивно родилния процес, но предизвиква  изключително силни болки и разкъсвания. „Бях в ада” – споделят младите майки. Такова раждане крие опасности за майките, които не са готови за естественото разтваряне на костите на таза и могат да получат луксации - изместване на ябълката на тазобедрените стави. Жените в България са съзнателно неинформирани за практиките и медикаментите, които им се прилагат в акушеро-гинекологичните болници. Никой не им обяснява какви са и последствията. Възможно ли е лекарите да не знаят какво прилагат?  Или всичко е въпрос на бизнес? Освен това има достатъчно факти в световен мащаб за прилагане на медикаменти без достатъчно изследвани свойства, което ни  превръща в опитните зайчета на   медицинската наука.  Затова бих искала всяка жена и особено бъдеща майка да прочете намерените от мен материали, за да знае какво се прави и какви са последствията за нея и свидната й рожба.    

   „Конференцията започна с презентацията на д-р Мишел Оден — Нови критерии за оценка на практиките в съвременното акушерство.  Той говори за това какво всъщност е естествено раждане, даде доста интересна посока на размисъл за вливането на изкуствен окситоцин по време на раждането и влиянието му върху новороденото — дали всъщност знаем какви дългосрочни последствия има тази интервенция – защото това е правилната дума — интервенция, въпреки че се използва като една рутинна част от процеса на раждането- особено в България. Успя да засегне и интересни неща за епигенетичните маркери.

“Здравето се оформя още в утробата”, каза д-р Мишел Оден – френски акушер-гинеколог и хирург със световна известност. Той първи е въвел басейни за раждане във вода и родилни зали с домашна обстановка.

Защо забравихме любовта? Защо загърбихме природата? – тези риторични въпроси зададе той, като обясни, че да, цезаровото сечение е лесно, бързо, безопасно, но можем да учим и неща извън сферата на медицината.

При раждането се отделя окситоцин – хормон, който не само помага за появата на майчинския инстинкт, а и спомага и за по-бързото възстановяване на матката след раждане.

Предварителните курсове, дихателните упражнения, многобройният медицински екип, силната светлина, непознатата болнична обстановка, непрекъснатото суетене и говорене пречат на родилката да се чувства спокойна.

Животните се усамотяват, за да родят - каквото са правили и предците ни – нещо, което трябва да преоткрием, посъветва д-р Оден.

Бебето се нуждае от контакта с майката, особено в първите минути след раждането. Така майката отделя цял коктейл хормони на любовта.Това не става след цезарово сечение, когато майката и бебето са разделени поне за денонощие.

Цезаровото сечение действа убийствено за цялата тази любов.

Какво ще се случи с тази планета!? Какво ще стане след 3-4 поколения, ако правим хормоните на любовта ненужни!? Трябва да си зададем правилните въпроси...“, така емоционално завърши експозето си д-р Оден. ”

      КАКВО ЗНАЕМ ЗА ОКСИТОЦИНА

Мъжете и жените отделят хормона окситоцин по време на сексуален контакт и така достигат до оргазъм. Същият хормон обаче се отделя и по време на раждането.

      Повечето лекари не знаят, че окситоцинът е хормон, чийто ефект се изразява не само в механичното му въздействие. Той влияе и на психиката, което е изключително важно за връзката между майката и бебето преди и след раждането. Има неща, които лекарите и нетрадиционните акушерки знаят, но не споделят с майките, тъй като днес болниците са се превърнали в доходоносен бизнес, споделя  Диана Вапцарова, която  посети Международната конференция по акушерство в Бад Вилдбад – малко китно селце в Германия, през 2009 г. И много от решенията днес се взимат по законови, бюрократични или финансови причини, а не защото са добри за майката и бебето.      

     Майката трябва да отдели хормона окситоцин, за да има по-силни контракции и за да роди. Доказано е, че окситоцинът е „стеснителен” хормон, т.е. отделя се при определни условия: затъмнено помещение и тишина (за да не стимулира нео-кортекса) и атмосфера на сигурност (за да не се отделя адреналин). Окситоцинът не може да се синтезира, когато нивата на адреналин са високи. Болниците обаче не осигуряват условията, необходими за естествено раждане. Вместо да осигурят атмосфера на сигурност и доверие, те инжектират раждащите жени със синтетичен окситоцин. Синтетичният окситоцин има само механично въздействие, тъй като не успява да стигне до мозъка на родилката. Майките получават контракции, раждат, но изпускат много важни неща. Когато бебето се ражда, за първи път му се случват стотици неща: изживява гравитацията, започва да диша самостоятелно, излиза от стерилната и безопасна среда на утробата и влиза в света на хиляди микроорганизми. Непосредствено след раждането майката и бебето все още са под влияние на хормоните, отделени при него. Тези хормони играят важна роля при формирането на връзката между майката и нейното дете, но не и когато са инжектирани изкуствено. Окситоцинът е в най-големи количества след раждането – по-големи от който и да е друг момент от живота на една жена. Наред с останалото, той е важен и за безопасното и безкръвно отделяне на плацентата.
Мъжете и жените отделят окситоцин по време на сексуален контакт и така достигат до оргазъм. Жената може да изживее оргазъм по време на раждането. Разбира се, това не е най-важното нещо, което родилката пропуска. Окситоцинът е хормонът, който кара майката да се влюби в новороденото си дете от пръв поглед, както и кара бебето да се влюби в своята майка веднага щом я зърне. От психологична гледна точка, това е причината, поради която хората изобщо се влюбват. Винаги когато става дума за любов, окситоцинът е налице. Доверието е другото нещо, което се свързва с високите нива на окситоцин. Замисляли ли сте се някога защо майките се връщат на работа няколко седмици след раждането и оставят децата си на детегледачки? Вероятно има някаква връзка с липсата на естествения окситоцин по време на раждането.

    Някои жени раждат по-лесно вкъщи с акушерка, докато други имат нужда от голям лекарски екип и апаратура, за да се чувстват сигурни. На повърхността нуждите изглеждат различни, но всъщност става дума за едно и също нещо – необходимостта бъдещата майка да се чувства сигурна. Важно е една жена да знае какво иска, но понякога тя не е сигурна до момента в който започне самото раждане. Тя прави избор предварително, който е обмислен и рационален, но желанието може да се промени в момента, в който водите й изтекат. Изборът е бил интелектуален и жената изведнъж се превръща в жерва на своето собствено решение. Ето защо е важно жената да има алтернативни варианти, защото в последния момент интуицията може да вземе връх и тя да поиска да смени избора си. Ако е избрала болница, в последната минута, може да предпочете да си остане вкъщи, но в този случай няма да има акушерка, която да й помага. Затова е изключително важно за жените да имат алтернативни варианти за момента на раждането и да имат възможността да последват инстинкта си в последната минута. Мястото на раждането дори често не е въпрос на предварителен избор, а нещо което идва естествено по време на родилния процес.

    По думите на италианската акушерка Верена Шмид, „Оргазмичната сила е капацитета да се отдадеш на прилива от биологични родилни енергии, да бъдеш способна да разтовариш насъбраното напрежение чрез рефлексни ритмични контракции на тялото и вагината, давайки бебето на света и приветствайки го за добре дошло с нежност и удоволствие”. Да родиш с оргазъм звучи странно, но е за предпочитане пред болката.

    Друго нещо, което е погрешна практика в болниците, е срязването на пъпната връв веднага след раждането. Според Мишел Оден бебето пропуска много неща, ако пъпната връв се среже през първия час след раждането. Докато траят контракциите, които подготвят изхвърлянето на плацентата от нея се отделя специална кръв богата на минерали, която би могла да стигне до бебето. Така новородените се лишават от 40 мл кръв, ако пъпната връв се отреже веднага след раждането. Ако се пресметне това количество към общото тегло на бебето това е много повече от количеството кръв, което се взима от един възрастен при кръводаряване. Има и някои крайни традиционни акушерки, които никога не режат пъпната връв, а я оставят да изсъхне и падне сама. Няколко часа след раждането пъпната връв се превръща в твърда нишка. Тогава пъпната връв може да бъде отрязана без опасност от инфекция и тетанус.

     КАКВО ЗНАЕМ ЗА ЦЕЗАРОВОТО СЕЧЕНИЕ

Много млади майки се питат как да родят – нормално или с Цезарово сечение. Секциото спасява животи. Това е и неговата функция – да бъде използвано в крайни случаи, когато живота на майката или бебето е застрашен. Броят на случаите на цезарово сечение в световен мащаб достига космически размери и то не заради медицинска необходимост, а по избор. В Бразилия 90% от ражданията са с цезарово сечение. Това вече е нормалната практика. По цял свят в момента са много модерни така наречените дизайнерски раждания. Майките стигат до там, че ходят на астролози, които им казват в кой ден и час е най-благоприятно да се роди детето им според това какво иска майката да бъде то. И така майките ‘дизайнват’ своите деца според желанията си. Звучи страхотно! Всяка майка би искала детето й да е красиво, умно, добро, амбициозно и т.н. За това и всяка майка, която е истински запозната с последствията на секциото върху детето, трудно би направила този избор при липса на медицински показатели. Майките избират цезаровото сечение без да са достатъчно информирани. Те се съгласяват за цезарово сечение, водени от страха си, често подклаждан от комерсиалните мотиви на някои лекари и болници.
Броят на планираните цезарови сечения продължава да расте. По този начин бебето не участва в процеса на раждането и не му се дава шанс да покаже на майка си, че е готово да излезе на бял свят, че белите му дробове са достатъчно развити. Бебето също така пропуска и хормоните, отделяни по време на родовия процес, които носят завършек на престоя му в майчината утроба. Повечето доктори винаги намират извинение да извършат планирано секцио, за да избегнат среднощни повиквания. Повечето планирани цезарови сечения са направени от понеделник до петък между 9 и 17 часа. Едно цезарово сечение отнема не повече от 20-30 минути и после лекарят е свободен да се прибере в къщи навреме, вместо да е обезпокояван по нощите.

     Цезарови сечения преди термина са фактори, които могат да доведат до получаването на астма и дихателни проблеми, защото по време на бременността белият дроб и дихателните пътища на плода са запълнени с течност. Когато се прави цезарово сечение, течността остава там и така се появяват дихателни затруднения впоследствие. Ако раждането е естествено, тази течност се изцежда, след като изплаче бебето.

    Употребата на лекарства по време на родовия процес или секциото, включително и на епидурална упойка, е възможно да предизвика предразположение към наркотични зависимости. Бебетата, родени чрез секцио може да развиват по-бавно двигателните си способности. Рискът от пост-травматичен синдром е 3 пъти по-висок при тези деца. Едно изследване проведено в Япония през 1991 г. търси връзката между аутизма и мястото, където детето е родено. Изследователите установили, че процентът на децата с аутизъм е по-висок за определена болница в Япония. Практиката в тази болница била следната: бебетата се раждали чрез планирано секцио 1 седмица преди термина на раждането. Още през седемдесетте години учените предположили, че рискът от аутизъм се увеличава при секцио, направено преди бебето да покаже, че е готово да роди.

     Бебетата, родени със секцио губят и още нещо – при преминаването си по обикновените пътища, става посявката с лактобацилус бифидус и лактобацилус ацидофилус, които са много важни за по-нататъшното добро здраве на бебето и детето.  Лекарите  или не  го знаят или не  придават важност на този факт.

    Епидуралната упойка е друго противоречиво лекарство, за последиците от чиято употреба жените не са напълно информирани. Под влияние на епидуралната упойка тазът на родилката се парализира и за бебето е трудно да се обърне. Жената трябва да прави изкуствени напъвания, защото не може да почувства добре кога точно има нужда от тях. Епидуралната упойка не позволява на майката да изживее раждането. По-трудно се концентрира в самото раждане. Това удължава родовия процес, тъй като не позволява отделянето на естествен окситоцин. В допълнение на това, тъй като жените напъват изкуствено, а не когато чувстват напън, това може да доведе до вътрешни разкъсвания и кръвоизливи и до притискането на главата на бебето. Бебето отделя адреналин по време на притискането на главата му, което допълнително забавя родовия процес. Ако раждането е естествено и активно, бебето би получило сила от хормоните, отделени от майчиното тяло. Но тъй като те са потиснати, то трябва да се справи само без подкрепата на майчините биологични ресурси.
Има и една непозната за България професия – тази на дулата. Дула е асистент по време на раждане, който подкрепя раждащата жена по различни ‘не-медицински’ начини и е с нея през цялото време – от когато й започнат контракциите до след раждането. Дулата предлага на жената емоционална и физическа подкрепа по време на родовия процес и раждането. Тя обяснява на жената медицинските процедури или намеси, когато това се наложи, за да я успокои и информира, покдрепя я емоционално, предлага и физически упражнения и/или прилага специален масаж , за да облекчи болките й, използва най-различни алтернативни техники според обучението й и желанията на родилката.

     Ето няколко напътствия за бъдещите майки от Корнелия Енинг, акушерка, радваща се на  уважение в  много държави:
   Легнала в леглото, жената родилка се намира в позиция, която е най-удобна за лекарите, но най-неестествена за нея. Според Корнелия, раждащата жена трябва да е на колене или изправена, за предпочитане във вода, освен ако инстинктите й не й диктуват нещо друго. По време на раждането тя трябва да издава звуци, които да сигнализират на бебето, че тя е готова. (Това е основна практика в Турция. Жените биват подтиквани да издават звуци, дори и да не чувстват болка под въздействието на епидуралната упойка.) Когато главата на бебето е навън, майката трябва да я докосне преди да излязат крачетата. Това освобождава големи количества окситоцин, който е първоначалният стимулант за произвеждането на кърма и отключва лактацията. След раждането бебето трябва да остане в ръцете на майката, като и двамата са в изправена позиция. Бебето трябва да срещне майчините очи веднага. Когато решат да срежат пъпната връв (за предпочитане след излизането на плацентата или когато пъпната връв спре да пулсира), бебетата е добре да гледат срязването на пъпната връв, така че да изживеят съзнателно своето раждане.
     Корнелия Енинг е също така ревностен защитник на раждането във вода. Ето някои от предимствата, които тя сподели с нас. Вярвате или не, независимо, че бебетата са най-облагодетелствани от раждането във вода, има някои предимства и за  майките. Нека обаче започнем с предимствата за майките. При водно раждане, майките изживяват по-малко или никаква болка. Родовия процес е значително по-кратък. Във водата няма нужда от толкова силни напъвания. Има по-малко случаи на разкъсвания. Бебетата се стресират по-малко при допира с новата среда. Бебетата родени във вода ни даряват с първата си усмивка веднага след раждането или в рамките на 6 часа след това! Раждането във вода прави по-лесно усещането на миризмата на кърмата, както и засукването. Много хора вярват, че раждането във вода развива интуицията, тъй като водата е проводник за предния (краен) мозък. Освен това водата помага за развиването на по-добро зрение.  

  Въпросите за  различни практики на раждане също са били обсъждани на конференцията.

    „Видяхме колко по-различно може да бъде раждането, ако отново върнем силата на жените и техните бебетата. Видяхме съвсем различни модели на родилната помощ и се запознахме с отличните им статистики. Видяхме, че има хора, които дори и при много тежки усложнения се справят с помощта на естествени и щадящи методи. И за пореден път се убедихме колко е важна ролята на акушерката и че акушерството е истинско изкуство.”- пише в сайта на конференцията.

Изнесена е следната статистика:

Холандия — 30 % домашни раждания
Нова Зеландия — 6–10 % домашни раждания
Онтарио, САЩ — легално домашно раждане
Албъни, Великобритания — 48–57 % домашни раждания

„Целта на конференцията беше да подчертаем необходимостта от преосмисляне и промяна на прилаганите процедури в областта на родилната помощ и въвеждане на нови критерии за оценка на практиките в съвременното акушерство.”

  Можем само да приветстваме това начинание, което ни дава възможност да станем мислещи и осъзнати хора, отговорни за бъдещото поколение. Да престанем да бъдем заложници на съвременните технократски технологии, които се отнасят към хората като към неодушевени предмети, да поискаме очовечаване на жизнено важни за нас и децата ни процеси.  Ние сме човеци и е редно да се върнем към идването ни на този свят така, както е предвидил за нас Създателят, за да израснем наистина като Божи образ и подобие, а не да се отнасят към нас като към създаване на роботи в завод. Различни практики на модерната трансперсонална психотерапия, като холотропното дишане и семейните констелации показват огромното значение на начина на идване на този свят за бъдещото  физическо и особено психическо развитие на детето и възрастния човек и неговото взаимодействие със света и другите хора. Ако днес човечеството е пред ръба на катастрофа, то най-значима роля в това имат именно  манипулирането на процесите преди и около раждането му.

   И искам да завърша с един призив. Необходимо е да заемем активна позиция по отношение на бъдещето на нашите деца. Надявам се, ще се създаде подписка, с която жените и майките да поискат да им се дават обяснения и избор на прилагане на медикаменти при бременност и раждане, както и да бъдат легализирани алтернативни практики на раждане.

  За да бъде наистина идването на този свят на бъдещите човеци С  ЛЮБОВ И МЪДРОСТ. ЗАЩОТО ТОВА СА НАШИТЕ ДЕЦА И ВНУЦИ, КОИТО  МИЛЕЕМ С ЦЯЛОТО СИ СЪРЦЕ И ИМ ЖЕЛАЕМ ЩАСТИЕ И ОБИЧ.   

                                                                     По материали от Интернет

ХОЛОТРОПНАТА ТЕРАПИЯ – ПЪТ КЪМ НОВО ЧОВЕЧЕСТВО

Попитали едно дете: кой е твоят роден дом? То отговорило: моят роден дом е родилният дом.

Точно така стоят нещата днес в нашата западна цивилизация – ние нямаме роден дом. Както и ние някога, така и нашите деца, идваме на тоя свят в родилните домове. Сред викове, стенания, болки, професионално безразлични лекари и сестри, в студени (18 градуса) светли, стерилни, голи помещения. Често с помощта на форцепс или секцио. Поемат ни студените ръце на акушерките, веднага ни слагат на студени кантари, често ни шляпват, за да изплачем, и ни отделят от майките,  най-малко за 12 часа. Коя днешна майка не  познава тази картина?

Всъщност родилните домове са създадени в Римската империя за бременните жени- робини. Никоя римска гражданка не е и помисляла да роди детето си в тези ужасяващи условия. Дори на старите икони, посветени на раждането на св. Ана, майката на Богородица, виждаме една битова домашна сцена, изпълнена с много жени, които се грижат за родилката и новороденото и присъстващия на раждането баща. Дали това е примитивизма на едно  древно общество или в съвременните условия на раждане нещо не е в ред?

Някога хората са знаели, че детето трябва да дойде на този свят в условия, подобни на утробата – в топлината на затъмнената стая, където бащата подкрепя раждащата жена, да се постави веднага на гърдите на майката, така че, захапвайки гърдата, първият му поглед среща очите на майка му и то я разпознава и завинаги чрез мириса, вкуса и погледа остава свързано именно с тая жена, обича я и тя е свята за него, тя е Майка му. Знаели са, че пъпната връв не трябва да се пререже веднага, защото детето ще изпита ужаса на задушаването, а да се изчака естественото отделяне на плацентата и тогава да се прекъсне тази животворна   връзка с майката.

Едва в последните години психологията започна да се интересува от условията, при които се ражда детето и тяхното влияние за формиране на характера на бъдещия човек. И веднага изникнаха много проблеми – оказа се, че не само условията на раждане, но и животът на бъдещата майка имат огромно значение за идващия човек и неговата бъдеща съдба.

Изследванията на Станислав Гроф,  лекар и психотерапевт от чешки произход, започнали в Чехословакия и продължили в САЩ, показват огромната зависимост на характера, поведението и съдбата на детето от протичането на родилния процес. Въз основа на проучванията си, Гроф стига до извода, че физическите травми, свързани с някаква заплаха за живота, оставят трайни следи и спомагат за развитието на депресии, тревожност и фобии, до садомазохистични и сексуални отклонения, мигрена или астма. Изключително силната травма от раждането, свързана с проблемите на смъртта и раждането в един външен свят,  повлиява целия живот на човека, създавайки  комплекса от емоционални преживявания на неговото поведение и съдба. Процесът на раждане създава комплексни емоционални и физически преживявания, които се превръщат в ръководни организационни принципи на личното несъзнавано, действащи на всички психични нива. Оказва се също, че тези преживявания имат и важни трансперсонални измерения и  могат да предизвикат  дълбоки промени във философски и религиозен план, в основната йерархия на ценностите и житейската стратегия като цяло. Те могат да предизвикат тежки екзистенциални кризи, при които е поставен под съмнение  не само смисъла на  отделния живот, но и на съществуването като цяло. Такава криза може да бъде разрешена само чрез личностна трансформация и еволюция на съзнанието при свързване с вътрешните духовни измерения на психиката на индивида и колективното несъзнавано – това, което се е извършвало при древните мистерии и посветителните обреди на прехода в различните култури.

Въз основа на над трийсет годишни проучвания Гроф създава теорията за базисните перинатални матрици (перинатални – около раждането) -  основните етапи, през които минава едно раждане и характерните за всеки етап преживявания на плода.

Първата базисна перинатална матрица (БПМ I) се формира през времето на развитието на плода в утробата на майката. Там, в ембрионалния стадий, детето се чувства защитено,   в топлината и  грижовността   на един сигурен свят, на Майката- Природа. То плува във водите на околоплодната течност, която за него се асоциира със световния океан, то преживява чувството на космическо единство и блаженството на океанския екстаз, усещането за единство с всичко  съществуващо и дълбоката обич към цялото творение. То е в своя Дом, в райските селения, за които ни говорят всички религии.

Тази безметежност и сигурност могат да бъдат нарушени от недостатъчно подхранване или токсични плацентни влияния, свързани с пушене, приемане на медикаменти,  наркотични  и обезболяващи вещества от бъдещата майка.  В тези случаи блаженото единство на детето с целия свят се нарушава, разпадат се всички привични и надеждни структури, придружено от ужас и параноя, преживявани в митологичния аспект на различните световни култури.

Едва сега ние си даваме сметка колко важно е бременната жена да живее спокойно, да се чувства обгрижена и защитена, да слуша красива музика, да не пуши, да не взема медикаменти, да яде чиста  от химикали храна. Тя би трябвало да живее сред природата, на чист въздух и спокойствие, ако иска да има здраво, спокойно и добро дете.

Втора базисна перинатална матрица (БПМ II) – поглъщане от космоса и безисходност. Този модел е свързан с началото на биологичното раждане и неговия първи клиничен стадий.  Първоначалната хармония и равновесие на утробата изведнъж се нарушават от контракциите на матката, която започва да изтласква плода. Но в този стадий системата е затворена, няма изход, защото шийката на матката още не се е разширила. Заплахата и нарастващата тревожност, по-късно в живота създават нагласа   светът да се приема като опасно, безнадеждно или безизходно място. В митологиите този етап символично се предава като слизане  на героя в подземния свят, в царството на мъртвите, в мистериозен лабиринт или в пещери, като падение на ангелите или изгубеният рай, преживява се сблъсък с безизходността или ада. Под влияние на БПМ II човек е заслепен за всичко позитивно в света и в собствения си живот, болезнено усеща самота, безпомощност и безнадеждност, малоценност, отчаяние и вина. През призмата на тази матрица човешкият живот изглежда абсолютно безсмислен театър на абсурда, фарс с марионетки или безмозъчни роботи, в който безпомощната жертва е подложена на ударите на изключително деструктивна сила без шанс за оцеляване.

Трета базисна перинатална матрица (БПМ III) – бродене между смъртта и прераждането. Тази базисна матрица е построена върху преживяванията на плода по време на втория клиничен стадий на раждането. Контракциите продължават, но сега шийката на матката се е разширила и позволява постепенното промъкване на плода през родилния канал. Това предполага огромна борба за оцеляване, смазващ механичен натиск и често усещане за задушаване, при увиване на пъпната връв около врата. Връзката с майчиния организъм в този случай е затруднена или дори прекъсната. В регресивната терапия този период приема формата на мъчително бродене между смъртта и прераждането. Тази матрица е основа за възникване в по-нататъшния живот на човека на модели за полагане на титанични усилия за постигане на целите, садомазохистични наклонности,  отговаря за архетипни и митологични теми, свързани със Страшния съд, Чистилището, подвизи на митични герои или сблъсъци с космични мащаби – битки между силите на Светлината и Мрака или между боговете и титаните. Вариантите са много – опасни приключения, откриване на нови земи, среща с огъня,  с демонични елементи, жертвоприношения, срещи с божества, символизиращи смъртта и прераждането.

  Особен аспект на този комплекс от преживявания е силната сексуална възбуда, едно от възможните обяснения за която е, че човешкият организъм има вграден механизъм, който превръща нечовешкото страдание и особено задушаването в някаква странна сексуална възбуда, стигаща до екстаз, примери за които намираме в житията на някои мъченици. На това ниво на психиката сексуалността е свързана със смъртта, опасността, физическата болка и други компоненти,, които могат да станат база за развитие на различни сексуални отклонения.

Дълбинната идентификация с детето, мъчещо се да се измъкне от притискащия го родилен канал, силата, която свързва майката и детето в живота и смъртта са в основата на много от  неразгаданите мистерии в нашия живот.

Четвърта базисна перинатална матрица (БПМ IV) – преживяването на смъртта и прераждането. Тази матрица е свързана с третия клиничен стадий – действителното раждане на детето. Тук дългият и мъчителен процес стига своя край. След промъкването през родилния канал, съпроводено от изключителна тревожност, болка, натиск и сексуално напрежение, внезапно настъпва облекчение и успокоение. Детето се е родило и след дългия мрак  вижда светлината на деня.

Класически символ на преминаването от БПМ III към БПМ IV e легендарната птица феникс, която умира в пламъците и възкръсва  от пепелта. Този символ на смъртта и прераждането на егото предполага светкавично и безмилостно унищожение на всички досегашни ориентири в живота на личността и не е еднократен процес. В живота си ние многократно преживяваме тази драматична смяна на ориентири и ценности, като всеки път акцентът е различен. Ако това преживяване е цялостно, чувството за тотално унищожение и стигане до дъното, характерно за смъртта на егото, моментално се заменя с ослепително бяла или златиста светлина и  с чувството за духовно освобождение, изкупление и спасение, с възможността да изпиташ дълбоката радост от живота и по-добре да функционираш   в света.

Това е възможно най-кратко описание на проблемите, свързани с процеса на раждането, оставящи травмиращи спомени и енергийни блокажи в най-дълбоките слоеве на психиката и тялото на човека. Оказва се, че липсата на удовлетворение в човешкия живот се дължи на факта, че ние никога не преодоляваме травмата от раждането, нито пък страха от смъртта. Раждаме се само анатомично и не смогваме да завършим и интегрираме този процес в психологичен план. Особено показателни за тази ситуация са въпросите за смисъла на живота и смъртта, които не могат да бъдат разбрани с помощта на разума и логиката. Възникват и тревожни въпроси: дали днешното състояние на човечеството и кризите на модерната цивилизация, водещи до заплаха от самоунищожение, не се коренят именно в неестествените и травматизиращи условия на раждане в последните столетия? Дали  древните общества със своите мистерии на посвещаване не са помагали на хората да интегрират преживяванията около раждането и да се почувстват част от природния ред, а не да му противостоят с всички произтичащи от това негативни последици, които днес ни доведоха до ръба на оцеляването? Днес ние имаме невероятни технологии, но правят ли ни те щастливи? Травмата от раждането, заровена в дълбините на психиката ни, създава целия ни живот с моделите на поведение, с реакциите, чувствата и разбиранията ни. Ние не сме свободни, не можем да бъдем щастливи и пълноценни, защото дълбоко в нас стои болката, агресията, заплахата и страха, които сме изживели, идвайки на този свят. Ние ставаме техни оръдия и мултиплицираме един все по-ужасяващ свят на насилие, алчност, омраза и агресия. Има ли изход от този омагьосан кръг?

Въз основа на огромна изследователска и експериментална работа, проучил обичаите, религиите, ритуалите на древните и съвременни култури, Станислав Гроф създава метода на холотропното дишане ( холотропно означава цялостно, пълно дишане, но и  техника на дишане, която води към цялост). При  тази техника на учестено дълбоко дишане се достига до най-дълбоките нива на психиката, където се пазят спомените както от раждането, така и от всички травмиращи и стресови ситуации, които създават енергийни блокажи в тялото. Тези блокажи са енергийни паразити, които черпят енергията ни, подсъзнателно ни влияят, определят поведението ни със запечатаните в тях негативни чувства, напрежение и страх. При интензивното дишане, на фона на специално подбрана музика, човек достига и повторно изживява събитията, предизвикали тези блокажи, при което те се разсейват, енергията, блокирана дотогава, започва да протича свободно и човек се чувства освободен и дори прероден. Забележителното е, че подсъзнанието на човека, вътрешният му аз, избира най-належащите преживени травми, за да се освободи човек от техните последствия. Така се достига и до травми, които носим в себе си от времето не само на утробния период, но и от минали прераждания.

Не бива да се смята, че това е метод, подобен на хипноза. Тук човекът е в съзнание, може да контролира процеса и винаги да го прекрати. Разбира се, той трябва да бъде под наблюдението на специално подготвен психотерапевт, който ще му помогне при нужда, ще следи дишането му, ще подпомогне преживяванията му.

В моята  вече четири годишна практика и десетки проведени сесии на холотропно дишане съм преживяла и наблюдавала невероятни по съдържание и сила ситуации. След първите трудни сесии, когато се изчистват множеството натрупани от раждането и дотогавашния живот енергийни блокажи и травматични спомени, е възможно навлизането в трансцендентни нива и преживявания, възможно е да се работи не само на индивидуално, а и на колективни нива, може да се разберат и разрешат сложни проблеми, или човек да се свърже с архетипни образи, да прости натрупани обиди или да разреши същностни кризи. Няма ограничения на тематиката и възможностите за изчистване на психични и енергийни проблеми от всякакъв вид.  

Мога смело да кажа, че масовото приложение и използване на метода на холотропното дишане ще доведе до създаването на човечество от нов вид – хора, които няма да са агресивни, няма да живеят слепешком, а ще имат изключителни познания за взаимоотношенията помежду си, за своите психични проблеми и процеси, хора спокойни и уверени и в себе си, и в своя живот, и в своето бъдеще. С отворени сетива, без тревожност и страхове, без комплекси и негативни чувства, тези хора ще създадат един нов и прекрасен свят на обич и взаимопомощ. Затова и Станислав Гроф, създателят на тази методика, е нарекъл две от своите книги, издадени и в България, „Приключението да откриеш себе си” и „Психология на бъдещето”.    

Преди  няколко години във Варна беше създадена Българска Асоциация за Трансперсонална Психология и Психотерапия, ръководена от д-р Мариян Господинов, лекар, психолог и психотерапевт, който със сътрудничката си Елена Ефтимова близо двайсет години се занимават с тази дейност, получили обучение при руски специалисти и при самия Станислав Гроф. 

Засега единствени в България, те организират курсове за обучение на специалисти и се надяваме, че скоро семинарите по холотропно дишане ще станат обичайни в много градове на България и ще помогнат на много хора да интегрират трудните си преживявания, за да се освободят от тяхното пагубно влияние и да променят живота си от страдание в радост и обич. На тези семинари стават чудеса, защото и самият живот е едно божествено чудо и когато се разсеят пречките и блокажите, ще се усмихнем на света, който вече няма да е страшното и опасно място, в което сме дошли с много болка и страх. И ние самите, и хората около нас се променят пред очите ни и дълго липсващата обич затрептява между нас и усещаме, че сме братя и сестри.

 Защото „ холотропната форма на съзнанието включва преживяването на себе си като потенциално неограничено поле на съзнанието, което има достъп до всички аспекти на реалността без посредничеството на сетивата. И докато традиционната наука разглежда хората като отделни Нютонови обекти – сложни биологични машини, изградени от клетки, тъкани и органи, съвременните открития потвърждават твърденията на извечната философия и великите мистични традиции, че хората освен това могат да функционират като безкрайни полета на съзнанието, трансцендирайки ограниченията на времето, пространството и линейната каузалност.” (Станислав Гроф).  

 Докато „в хилотропната форма на съзнание (хилотропна – ориентирана към материята, обичайната форма на съзнание, която притежаваме) е възможно да се преживява единствено сегашният момент и сегашното място (тук и сега) във феноменалния свят на консенсусната реалност така, както тя се променя всеки миг,  в холотропното състояние човекът има емпиричен достъп до всички останали аспекти на феноменалния свят в настоящето, миналото и бъдещето, както и до неуловимите причинни сфери и до Абсолюта.” (Гроф). Холотропната терапия предлага техника, при която човек получава достъп (потенциално) именно до състоянието на холотропно съзнание, когато може да възприеме, преживее и изчисти проблемите си. Той получава така жадуваното състояние на цялостност, за което говорят религиите и от най-широка перспектива получава познание и разбиране за същностните въпроси, свързани с предназначението на живота и смъртта, които си задава всеки. И това води до изцеление  тялото, душата и живота му.